Единственото, което може да направим
за поезията тук и сега
е да страним
от разговора, от амбицията, от
публикациите в литературен вестник
от добрите погледи и приятелства

лято е, както никога
както винаги, бързолетите – толкова високо
колкото няма да стигнем
нито аз, нито ти
още по-малко някои със сборни усилия

и това е добре – най-после свободно небе

в празното от шум и пръст пространство, в блуса на топла вечер
тя расте от невъзможността на две срички
въпреки всичко
само за себе си и
наобратно

радост, любов, дракон

защото когато я наречем роза
скача със става на скакалец
и отричайки, отминава

Петя Х.
2.07.22