Онова

При най-слаб полъх
неулучена, мишената, закрепена
върху ствола на безплодна маслина
падна
сякаш тук никога не е минавал вятър

объркани, насекомите потъват в небето
отнесени от топла хала

в крилата на комарите
са впити раздробените части на стъклени обещания
изтеглени от кръвта ни, случайни

ти ме обиди, аз те обидих
безобидни стрелички, отклонени, без цел
после дълго се смяхме

понеже само радостта е причина
а причината за радостта е

онова на вятъра

Петя Х.
30.08.2022

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.