С малката тъга, подхвърлена пред вратата ми
като дете, от което някой се е отказал
не без угризения, не без болка в гърдите
вървя под сводове от липа и дрян

кой изобщо е твоят любим
колко слоя отчуждение
колко кръстовища, докъде ръцете

катерици с по-рунтави опашки
заравят в градината новите орехи
водното конче краде съня на осите

крили сме били и ние насъщни съкровища
ако сега ги изровим – кухо и гнило

но не изравяме, вярваме, че
докато не търсим, нямаме причина
да поискаме сметката

с чужд вързоп
търся най-близкия интернат за тъгата

Петя Х.
22.09.22