Красотата влиза в теб
когато лежиш гол под слънцето
натежал от радост и тъга
с длани, готови да танцуват

бродира те игла
с жълт до бяло копринен конец
фиксира те върху пясъка и тревата

остани!

остани
прикован в слъчевата свобода
с лазур в думите
стани цвете и на цветето верния
приятел, бръмбар може би
или шипче

красотата не е хубост, не разкош
красотата е

безцелна храброст, извънгероична
усмивка без извивка на устните
смях в ресните на дърветата
твърди, че идва без причина
убожда, ранява, повтаря се

красотата остава

Петя Х.
26.09.22