Стихотворение в телефона

От чакане по спирки се научаваш
да пишеш през телефона си
нужна е известна сръчност, но ръцете помнят и могат
иначе на този свят нямаше да има дантели и остри мечове

от другата страна на улицата
строежът е достигнал слънцето
само още един етаж и вече няма
да има залези

крановете в почивните ден
прекарват лилави облаци по раменете си

преди у-бана
под цветята и тръните
в изоставената градина до релсите
минава най-малкото конче на света
съществуват неща като смях и нежни копита

Петя Х.
31.10.22

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.