От чакане по спирки се научаваш
да пишеш през телефона си
нужна е известна сръчност, но ръцете помнят и могат
иначе на този свят нямаше да има дантели и остри мечове
от другата страна на улицата
строежът е достигнал слънцето
само още един етаж и вече няма
да има залези
крановете в почивните ден
прекарват лилави облаци по раменете си
преди у-бана
под цветята и тръните
в изоставената градина до релсите
минава най-малкото конче на света
съществуват неща като смях и нежни копита
Петя Х.
31.10.22
Вашият коментар