Познавам горчивия вкус на тази вода
нито го обичам, нито не

водата, за първи път го мисля, е
неподвижна форма в подвижността

гризала съм тръбите ѝ
нося в тялото си метали
наслоени одеялца върху дремеща памет
бистро стъкло и вкусово сини цветчета от мухъл
малката грубост, сурово месо

сякаш Върбанка отваря в кухнята вратата
към мръсното стълбище
и там лежи в сажди
някакъв смахнат диамант

Петя Х.
19.11.22

софийска22карантия