Да припомним отново – дали едно стихотворение е красиво или грозно, дали ни вълнува или изобщо не ни вълнува – това не е признак нито за добра, нито за лоша поезия. Просто по този признак нищо не може да се оцени. За да е добро стихотворението, то трябва да носи нещо – да има откритие или да прави нещо на границите на езика, да има слоеве, да може под първоначалния прочит да се открива и друг, да играе с нещо, да руши, да строи, да казва много на малко място (тоест да е сгъстено и да тежи)… Има толкова много неща, които правят стихотворението добро и нито едно тях не опира до това да е красиво и да е написано добре. Съществуват наоколо красиви и добре написани стихотворения, които даже са майсторски езиково завързани, но са си чисто и просто кич. Кич. Изглеждат като красиви картини. Красивите картини на стената вкъщи не са изкуство, те са настроение, кич. Настроение са и рекламите, и туристическите брошури, и всякакви картинки и снимчици, които са просто само хубави. Те създават у нас желание и копнеж, но не са изкуство.

Знам, че тази битка е загубена, но от време на време все ми се ще да припомня, че ние тук във фб се давим в лоша поезия