В ядрото на смеха си пожелахме
нещо да се счупи
зъб от гребена
кукичка на обица
пълна чаша

нужно е
малко произшествие
да отложи голямото неизбежно

смехът
като песента и вървенето
рони от времето
и му връща

обратно
прозрачни водни кончета
и черни квадрати

кораби и монолити

Петя Х.
26.12.22
„Рейнски песни“