Най-после и аз гледах Triangle of Sadness (film, 2022, Ruben Östlund) и беше супер (нарочно коментарим по този тъп начин, знам, че така не се прави с изкуството). Няма да ми стане най-любимият филм на Йостлунд, от когото съм гледала май всичките му филм, но беше голямо кино удоволствие.

Как елегантно се обърна общественият ред! Как инстаграмността на деня се пука като сапунено мехурче, когато стане дума да можеш да хванеш една риба, за да нахраниш себе си и ближния. Много силна работа, и с ирония… Напоследък не мога да понасям изкуство без ирония. Май никога не съм можела всъщност.