Замисляли ли сте се за тази „цъфнала ръж“ от превода на Свинтила на Р. Бърнс? Докато днес ходех през полето и гледах натежалите зърнени стръкове, пожълтели и със склонени вече глави, се замислих що за образ би трябвало да представлява „цъфналата ръж“. В стихотворението на Бърнс просто „някой среща някой / сред поле от ръж“, няма цветчета, няма мазно, няма подробности. Разбира се, ясно ми е, че на Свинтила му е бил необходим красив пълнеж, за да пасне стъпката, ама виждал ли е някога ръж?

Ръжта цъфти с малки смотани цветчета и ако някой срещне някой в ръжта някога веднъж, то едва ли този някой ще има време да извади лупата си от джоба, за да провери, цъфти ли тази ръж или не. Ето защо тази свинтилова цъфнала ръж повече ми прилича на цъфнала рапица, защото рапицата е забележима именно когато цъфти, с това издайнически жълто. През ръжта се крачи и тя шумоли, а като излезеш от ръжта, оставяш следа от полегнали класове. Това дава и отговор дали светът ще разбере за срещата, както се пита в края на стихотворението.