За къпината (Rubus), която е от семейство розови, значи – също роза, знаем, че плодовете ѝ се берат до 11 октомври. Нито ден по-късно! В този проклет октомврийски ден дяволът плюел върху къпините и те ставали отровни. Това средновековно вярване от Британия имало и чисто практическо начало, тъй като през есента много от плодовете вече са загнили или мухлясали.

Някога дяволът бил паднал от небето върху къпина, това явно не му харесало и с изподран задник какво друго да стори, освен да прокълне Rubus.

Да пуснем кръв върху Rubus! 

Изобщо трънливите стебла на къпината спират злото – на тях се веят закачени вещици с изподрани стави, да минеш през къпината решава семейни проблеми. Цялото това флорално жилаво и опасно тяло ни напомня, че постигането на каквото и да е може да представлява преодоляване на сплетен трънк. И друго ни напомня – за болката по кожата, уж пренебрежимо слаба, за одраскването, слабото кървене, за белега. Не може да береш къпини и да си останеш непокътнат. Дори само синьото по пръстите ще те бележи.