С достигналите до нас фрагменти на Сафо откриваме и розата. Има я и в други фрагменти, но тук ще се спра на фр. 55:

Κατθάνοισα δὲ κείσεαι πότα, κωὐ μναμοσύνα σέθεν
ἔσσετ᾽ οὔτε τότ᾽ οὔτ᾽ ύ᾽στερον. οὐ γὰρ πεδέχεισ βρόδοων
τῶν ἐκ Πιερίασ ἀλλ᾽ ἀφάνησ κἠν᾽ ᾽Αῖδα δόμοισ
φοιτάσεισ πεδ᾽ ἀμαύρων νέκυων ἐκπεποταμένα.

В превода на Борислав Георгиев:

Ти мъртва ще лежиш така и нито спомен,
нито любов ще случиш вече.
Ти рози пиерийски не отгледа,
невидима и в царството на Хадес,
душата ти сред бледи сенки ще се скита…

Миглена Николчина в есето си „Подстъпи към безсмъртието в един фрагмент на Сафо“ за своите цели избира да преведе израза като „ти нямаш дял в розите“.

Пиерия е планина в Северна Гърция, дом на деветте музи. Розите от Пиерия се споменават под една или друга форма, например като „безсмъртни цветя“ или във връзка с Пиерийския извор, от поети като Овидий, Сафо, Антипатър от Сидон, Петроний, Александър Поуп, Езра Паунд.

Така че тази, която предизвиква гнева на Сафо, е някоя, която не е посветена в изкуството. Не е отдадена на поезия. Следователно на нея се полага забравата. 

Но хайде да стигнем по-далеч, или…

Или, защо не, гневът да е насочен към самата себе си? Една Сафо която се съмнява в собственото си изкуство? Една горчивина, че поетът не достига с изкуството си висотите? Или израз на стремежа, щом си поет, да отглеждаш своите рози в Пиерийските градини, но това е работа само на боговете и ти като човек няма да ги стигнеш тези цветя.

Има роза, наречена на Сафо, тя е бяла, цъфти веднъж годишно, ароматна е.