„Мястото е свободно“ от Валери Валериев пристигна при мен. С едно пожелание по Братя Грим на първа страница, написано лично от автора, безценно за мен. Тази стихосбирка от около 70 едри квадратни страници е продължение на онова, което Валериев прави и в предишните си стихосбирки – едно горчиво, отрезвително непоетично в същината си вглеждане в съвременното състояние и място, където се появяват злодеи, провалени хора, деца в автобуса, чешити, разни странни особи, които при по-дълбоко вглеждане се разкриват като логичните фигури на мястото, при това, когато Валери вкарва фигура на рицар или принцеса, все си стоят в съвременния контекст като слезли от горния етаж с асансьора, разбирате ли – това неговото е хем някак вълшебно, хем си е жив бит. Ето това много ценя в поезията на Валери. И другото – той си има свой разпознаваем почерк.

„Мястото е свободно“, какво ли значи? Вакантното място на службица на рецепцията на черноморски хотел? Или мястото до поета е свободно, защото този поет някак приобщава хората и образите, без да е нито твърде близо, нито напоително емоционален. Мястото, каквото и да е то, е място на една липса – то е свободно. А от това става чудесна поезия.

Познавам ранни варианти на ръкописа. Тази книга в крайния си вариант е радикално съкратена, може би това я отличава от предишните – тази е много стегната. Преобладават по-дългите стихотворения, а аз смятам, че са и най-добрите му. На първо бързо четене на книгата „напомняне за старите обичаи“ ми е любимото. Затова, като една закоравяла пиратка на поезия, ще го дам тук, също и няколко други.

Имайте тази книга. За цената от 10 лв. това е като подценен труд. И нека да изкупим тиража, защото са ми познати трудностите с издаването на стихосбирки, особено на наистина важните. А тази е една от тях.

Има я в „Български книжици“ и в „Нисим“.