Друг пример за древна фигурна поезия е стихотворението „Панфлейта“ на Теокрит от Сиракуза (около 300 пр. Хр. – 260 пр. Хр.). Тук всеки следващ стих е с една сричка по-кратък от предишния и наподобява тръбичките на панфлейта. Началото на стихотворението изобилства от епитети и възхвали на музата Калиопа, които постепенно преминават в изрази на тиха наслада, предизвикана от нейната музиката. Очевидно и тук формата не просто илюстрира съдържанието, а е част от него. По-късно латинските автори приемат този тип фигурно изразяване и създават текстове във формата на предмети, например като олтари и кръстове. Едни от често посочваните примери за латински калиграми са квадратните стихотворения (carmna quadrata ) на Публилий Оптатиан Порфирий (около 325 г.).

Друг пример е фигурното стихотворение на Публилий Оптатиан Порфирий, съставено от 26 стиха с различна дължина, които в своята цялост изобразяват античен олтар. Първият стих „Vides ut ara stem dicata Pythio ….“ (Виждаш как древният олтар, посветен на Пифий…) директно ни насочва към виждането, стихотворението разчита на това, че формата му ще потвърди писаното слово.