По време на Ренесанса на калиграмите и на йероглифите не се гледало с добро око

Джордано Бруно ги нарича „деградирала писменост“. Фигурните текстове на Ренесанса са пародийни. Изобщо ренесансовото украсяване на текстовете и илюстрациите в книгите като цяло често е извеждано до гротескното. В едно от есетата си Монтен заявява, че поетите, които пишат фигурни стихотворения, вършат това единствено с цел да бъдат харесвани от читателите си. Въпреки това и Ренесансът ни е оставил великолепни примери на фигурна поезия. Тук е мястото да споменем Джовани Батиста Палатино, чието име веднага буди у нас (не)случайната асоциация с едноименния елегантен шрифт. Палатино е бил поет и майстор калиграф. Той създава прочутите фигурните сонети (sonetto figurato), които са част от създадения от него в Рим през 1566 „Обширен компендиум на изкуството на краснописа“ (Compendio del Gran Volume de l’Arte del Ben Scrivere).