Визуалната поезия става модерна

Дада се появява през 1916 г. в Швейцария. Визуалните поети дадаисти като Курт Швитерс и Тристан Цара разширяват типографските експерименти.

Дада поезията е скандализираща, антиинтелектуална, тя е като яростен вик на едно поколение срещу буржоазните порядки и реакция на разрушенията от Първата световна война. Дада си играе с думи, размества ги, залага на глаголи за действие, случайността е залегнала в нейната същност. С това свое качество тя е предшественик на съвременната генеративна поезия, която е дял на електронната поезия.

–––-

Как се прави дада стихотворение? Вземете вестник. Вземете ножици. Изберете от вестника една статия, дълга колкото стихотворението, което ще правите. Изрежете статията. След това внимателно изрежете думите, от които се състои статията и ги сложете в една торба. Разклатете я леко. Извадете изрезките. Подредете ги съвестно по реда, по който излизат от торбата. Стихотворението ще прилича на вас.

(Тристан Цара, Манифест на слабата любов и горчивата любов, 1920)

–––––

Казано накратко – футуристите, дадаистите и сюрреалистите продължават и задълбочават започнатите от Аполинер експерименти с графичното представяне на текста. Обикновено тези опити произлизат от желанието да се акцентира и извади на показ материалността на буквите и писмеността, която иначе отстъпва пред съдържанието и пред натежалото от смисли слово на поезията. Появяват се нови форми на визуална поезия, от които по-късно пък се раждат електронната поезия, мейл и имейл артът, интернет поезията и съвсем новите – поезия на социалните мрежи, гугъл поезия и други.