Конкретната поезия

Конкретното изкуство е едно от централните движения на европейския авангард. Понятието „конкретно изкуство“ е въведено от нидерландския художник Тео ван Дусбург през 1924 г. Конкретното изкуство извежда на показ духа на нещата, пресъздаден в геометрични форми. В този смисъл то не е точно абстрактно, защото не абстрахира реалността от нещо съществуващо, а чрез абстрактни форми материализира духовното, създава фигури, които често са резултат от математически изчисления и са конструкции, лишени от символна натовареност.

В средата на 50-те години на миналия век швейцарският поет Ойген Гомрингер и шведът Ейвинд Фалстрьом едновременно и независимо един от друг въвеждат понятието „конкретна поезия“. Още през 40-те Гомрингер е близък с някои от представителите на конкретното изкуство, например с Макс Бил, на когото той става секретар. По-късно, през 1953 г., Гомрингер публикува първата си книга с визуални стихотворения „Die Konstellationen“ („Констелациите“). Всяко от стихотворенията в нея се състои само от една дума, като смисълът се конструира не от значенията на думата, а от нейното разположение и повторенията ѝ върху страницата. Така „Констелациите“ на Гомрингер са едновременно произведения на конкретното изкуство, а също и продължители на дългата традиция в създаването на образни стихотворения, която проследихме дотук.

Докато Гомрингер моделира визуалните си поеми, тримата бразилски поети Аролдо де Кампуш, Аугусто де Кампуш и Дечио Пинятари създават групата Noigandres и екпериментират в същата сфера. Те разгледжат идеограмите като триизмерни обекти, тоест такива, които имат вербален, слухов и визуален аспект. Аролдо Де Кампуш нарича тези екперименти също конкретна поезия.

Гомрингер, Фалстрьом и Аролдо де Кампуш са тримата бащи на конкретната поезия – всеки един от тях пише своя манифест. 

Конкретната поезия представлява самостоятелен дял на лириката. Често тя се разглежда като продължител на фигурното изобразяване на текст. Това донякъде е неточно, тъй като конкретната поезия се доближава само в някои свои форми и техники до античните и класическите фигурни стихотворения – именно във визуалната си част и то не напълно. Тук е мястото да отбележим, че съществува дял от конкретната поезия, който включва звукови стихотворения (например Ернст Яндъл, Хенри Шопен, Боб Кобинг и други поети създават звукова конкретна поезия).