Приликите и разликите

Фигурната, конкретната и днешната експериментална поезия имат имат един общ белег – визуалността. На базата на този общ белег понякога фигурните стихотворение до 1950 г. и конкретната поезия от 50-те и 60-те години на миналия век са приемани за различни форми на едно и също. Но задълбочим ли се, ще открием и разлики, които правят разглеждането им като представители на един и същи жанр проблемно. Така например можем да открием съществена разлика в темите и начина на тяхната интерпретация. Класическите фигурни стихотворения често са възхвали на бога (например при барока) или са с мистичен характер (като при квадрата SATORI); винаги се отличават с дълбока сериозност при отразяването на темата, патетични са. Формата им събира и връща като огледало съдържанието. Конкретната поезия не е религиозна. Тя разиграва думи, части от думи или знаци, понякога е шеговитa, изкорубва формата от смислите. Характерно при нея е редуцирането на думите и разбиването на текста. Често типографията, фонът, подредбата на знаците върху страницата са от значение, а не самият текст; бихме могли да кажем, че при визуалната конкретна поезия преобладава графиката над текста. 

Както дада е реакция на Първата световна война, така конкретната поезия пък се определя като реакция на Втората световна война. Те я движена от стремежа да бъде изчистен езикът от патетичното говорене, от несигурността на метафората, от подмолността на поетичния изказ и да се сведе цялото до чиста форма, казваща единствено това, което казва. 50-те и 60-те години на миналия век бележат разцвета на конкретната поезия. Неин мощен център става Щутгарт и сформиралата се около Макс Бензе група от учени и творци, които поддържат контакти със съмишленици и центрове от цял свет. Щутгартската школа е друга, обширна тема, засягаща опитите с електронна поезия, автоматичните генератори на стихотворения и подобни „чудеса“.

Днес

Най-новата визуална поезия и експериментите с текст се разполагат в зоната между изобразителното изкуство и поезията. Новите визуални поети си служат често с техники от медиите и рекламата. За разлика от работите на конкретната поезия, които изразяват стриктно и конкретно само себе си, при новите визуални творби можем да открием заиграване със значения, появата на многопластовост и дори завръщането на метафората. Напоследък се говори за „словообраз“ или „картина от дума“ (Wortbild) – това е названието на продукта на този нов тип визуална поезия. Един ярък представител на най-новата визуална поезия и виртуозен строител на словообрази е австриецът Анатол Кнотек.

…

Този бърз преглед на визуалната поезия не претендира да бъде изчерпателен. Извън него остават българските опити в тази област – оставам с надеждата, че те ще станат предмет на друг, по-обширен текст. Целта ми е да запозная читателите с някои от най-ярките примери за фигурни стихотворения и да посоча крайъгълните камъни на модерната визуална поезия, да подбудя апетита и любопитството към непопулярни форми на поезия, които често остават извън антологиите. 

Докато пишех предишното изречение, което предвиждах да бъде заключително, изпитах съпротива да предложа край, оставящ така обичната от мен визуална и експериментална поезия настрана от царския път; не ми се ще читателят да остане с впечатлението, че досега вървяхме по следите на големия аутсайдер. Но не, не е така – визуалната поезия не е аутсайдер. Все пак ми се ще да подхвърля, че в неотдавна излязлата антология на модерната швейцарската поезия именно на визуалната поезия е отделено подобаващо място – тя присъства в книгата и то значително. С вярва в швейцарците, нека краят бележи повратен момент и в нашето отношение към тази жанр.