За кой филм ще си говорим днес? „Ленинградските каубои отиват в Щатите“ (1989) на Аки Каурисмеки? Най-великият, разбира се, произвел истински култ.

Или да ви разкажа още един разказ от Силвина Окампо?

„Фотографът“ на Окампо е история, написана в знойния задъхан език на едно празненство в горещ ден, в който гостите чакат да дойде фотографът, за да снима рожденичката, преди да гръмнат тапите с пенливия хладен сайдер и да бъдат разрязани тортите и пайовете. Но фотографът се бави, жаждата расте, гостите учтиво прикриват набъбващото нетърпение, веят с ветрила, почти припадат от жажда. Ето го Светия дух, Spirito, фотографът. С течение на разказа започва да се оформя у читателя усещането, че нещо не е наред с младата рожденичка – претърпяла е злополука, краката ѝ са стегнати в ортопедични ботушки, разнасят я седнала в плетен стол, гостите си разказват за какви ли не произшествия, които са претърпели и са оцелели. Фотографът има да направи 7 аранжирани снимки, преди това никой не подхваща храна и пиене. На последната снимка роднини настояват рожденичката, която е цялата облечена в бяло, да се снима с черното траурно ветрило на баба си. И сред тази така фино естетизирана сцена става ясно, че работите няма да свършат добре. Витае злокоба над текста. Снимките свършват, гостите са облекчени, че най-после могат да утолят жаждата си с хладен пенлив сайдер, похапват и някой забелязва, че рожденичката е заспала в плетения стол. После друг хваща ръката ѝ и отвръща, че е хладна. И цялото се развива върху три ситни страници.

А Ленинградските каубои не просто са велики музиканти, но чрез роудмувито разказват историята на американския рок и то със специфичните за мястото стилове. С картинни гледки на барове от американския юг. А по едно време в ролята на продавач на автомобили се появява Джим Джармуш и е съвсем млад, много ясно. И рус, не толкова ясно. Голяма, хитова работа на Аки Каурисмеки!, който създава и цял неподражаем стил на групата.