Покрай новия филм на Аки Каурисмеки, Fallen Leaves, който се води за продължение на пролетарската му трилогия – гледали ли сте, помните ли Varjoja paratiisissa (1986, Сенки в рая), това е първият от поредицата и малко напомня на този. Любовна история между касиерка в супермаркет и боклукчия. Чаплинови образи.

Поразителна е естетиката и как след толкова години филмът не е загубил нищо от силата на картините, станал е класика, без да показва нещо, което да ни звучи или изглежда вехто. Напротив, даже е като право в сърцето на времето ни. Немалко литературни работи или филми изглеждат бързо вехти, обаче онова, което още с времето си е заложило на трайното, сякаш остава. Дори моментът със слушането на плочи, които днес се казват винил , е тотално естетически силен. А любовната история не звучи ролево вехта (при много от старите филми днес това е проблемът), защото е така пестеливо разказана, само щрихи и музика, максимално отсъствие на диалог. И, разбира се, – музиката, която във филмите на Каурисмеки е водеща… Какво удоволствие. И даже има парчета от онова, което днес се води финландското танго и си е жанр само по себе си, на базата на аржентинското.

А Каурисмеки се появява в една сцена в ролята на рецепционист в хотел и е млад, свеж като репичка.