Точно преди 208 години, в началото на май Байрон пристига в подножието на средновековения замък Драхенфелс (над Кьонигсвинер, срещу Бон, на Рейн). И тогава вече замъкът е бил руина. И от този миг нататък романтизмът лумва. С него и туризмът изобщо като концепция. Байрон пише прочуто си стихотворение за замъка и красотата на Рейн, и понеже сме в Романтизма, веднага свързваме пейзажите с личните преживявания на героя. Стихотворието се намира в Childe Harold’s Pilgrimage (цялото го слагам в коментар).

Драхенфелс се намира на върха на едната от Седемте планини (Зибенгебирге) по средното течение на Рейн, 320 м. До там сега се стига с катерене – за такова катерене пише и Хайнрих Хайне една романтическа студентско пиянска поема с вино и светлини, посреднощ пристигнали пияни горе. Беше ми забавно днес да видя група момичета, които се катереха с чаши бяло вино и се бяха замотали доста сред майската зеленина. Някои неща човек ги върши без дори да подозира, че попада в традицията. По времето на Байрон туристите са ги качвали и на магарета – магарето до замъка е струвало 1,50 марки. Малко след посещението на Байрон построяват и първата линия за планинска железница, влакчето, приятно старомодно се качва и до днес. Два вагона, две спирки, два километра и половина нагоре.

Името на замъка Драхенфелс значи драконовата скала. Много ясно защо – на върха на планината е живял дракон и това вероятно е онзи, който се явява при Нибелунгите. Аз лично, колкото и рационално да мисля и да се смятам за шампион в логиката, все пак не мога да не вярвам безрезервно в историята с дракона. Който е бил на мястото, тук, на Драконовата скала, разбира веднага две неща – 1. Драконите и 2. Романтизма. Не познавам друг пейзаж, който да е по-директно свързан с душатата, с духа, отзивчив пейзаж, който сякаш се разкрива според вътрешната ти потребност. Заради светлината, аромата на тревите, Рейн като гигантска змия, но и като огледало. И си високо, и се вижда надалеч, но всичко е някак малко, драго, достъпно, приветливо и даже… смешно (последното е може би моята огледална реакция на романтическите гледки). И в същото време е далечно и непостижимо, и Рейн е безкрайен, и животът е твърде кратък, и катеренето не е никак лесно, и най-хубавият месец май ще отмине по-бързо от всяко кратко стихотворение.

Обаче историята не свършва тук. Под средновековната руина на Драхенфелс, през 1882—1884 забогателият с акции от Суецкия канал и други финансови афери, банкерът Щефан фон Зартер, си построява дрореца Драхенбург. Значи – горе на върха е руината, под нея е новият дворец. Името – пак – значи Драконовият замък. В стил историцизъм, тоест нещо като неоготика с елементи на неоромантизъм. Днес той е отворен за публиката и в залите, прецизно реставрирани, са изложени предмети от бита и живота в късния 19. век. Може би половин час гледах само витража с фигурата на Дюрер. И не се наситих.

Впечатли ме също личната история на банкера фон Зартер. Името му по чиста случайност се пише почти като името на Сартр, нямат нищо общо, но ги свързва Париж, без да са свързани хич. Щефан фон Зартер е роден в семейството на гостилничари от Бон, обеднели и останали без собствен имот. Завършва гимназия в Кьолн, където семейството му живее при роднини, след като баща му се сдърпва със студенти, отказали да си платят питото в кръчмата му в Бон и се наложило да затворят гостилницита. После младият Зартер учи при банкери, после работи за кьолнската банка Саломон Опенхайм, които го пращат във филиала в Париж и там той прави голямата си кариера на борсата и се сприятелява с най-богатите хора на времето. После си купува титлата барон. Мощно подкрепя няколко общини около Бон и е щедър в социалните им начинания, в замяна получава достъп до земя и правото да си построи имение. Драконовият замък стои на място, което е близо до родните му места. Строи го за любимата си от младите години. За да живеят заедно в приказен дворец. Но тя умира още преди да завърши строежът. Щефан фон Зартер никога не живее на това място, то за него остава проклето. Понякога само посреща там видни гости и толкова. Умира през 1903 в Париж, в жилището си, където живеел под наем.

Девизът и мотото на емблемата на двореца му гласи Wäge und wage – пресмятай и дръзвай. Дръзко. И щом е заради любовта – добре пресметнато. И още по-добра е била сметката на смъртта.

Още снимки, Петя Х.