Романтизмът, твърди изследователят на темата Рюдигер Сафрански, не се ограничава в рамките на една епоха. Той никога не е свършвал и тече също през нашето време. Не се ограничава и до едно място. 

Романтизмът е река.

Дада и сюрреализмът са по своята същност – с бягството си от темите на деня – форми на романтизъм. (Това донякъде обяснява защо работите на Ханс и Соня Арп над Рейн изглеждат така логично и последователно.)

Как днес продължаваме романтическото начало? Със сигурност едно трябва ясно да се отбележи – романтичното не е романтическо. Романтическото днес е просветено чувстване. Преминало през знанието. Минало през иронията. Минало през кода и машината. Минало през раздробеността на постмодерния свят, чиито отломки стоят като рейнски руини. Или като витошки морени. Или като созополски спомен. Кои са българските новоромантически пейзажи? 

В тази част от рейнското пътешествие загубих някъде сребърната верижка, която носех на глезена си повече от две години, без да я свалям никога. Тържествувам при мисълта, че съм я загубила в праромантическия пейзаж, може би докато съм гледала как Байрон е гледал към острова на монахините, с който е свързана сагата за Роланд. За това обаче ще разкажа друг път.

Ханс Арп. Сълза от млечния път, 1965, бронз.