Класическата закуска в немскокоговорящите ширини обикновено съдържа онези кръгли хлебчета, които на български ги наричат понякога питки или земели. Има си ритуал – хлебчето се разполовява както хамбургерите на долна и горна половина и нататък процедурата е като при филиите – масло, мармалад, сирене, шунка или каквото му е на човек по вкуса. Обаче голямото чудене идва към края на закуската, когато някой от общността около масата реши, че е само още много малко гладен, точно колкото за половин хлебче и ни троха повече. Ами сега? Проблемът е, че за хора, расли в оскъдица или дори само възпитани, че храна не се разхищава, е невъзможно да оставят другата половина от хлебчето на произвола на съдата, без да ѝ намерят подходящия консуматор. И се започва едно разпитване, ухажване, примамване, търговия с чувства… кой ще ми направи услугата да ми изяде излишната половина от хлебчето. Ако не се намери някой, няма изобщо да пипам хлебчето и ще си остана заради вас малко леко недоял – това вече е в модуса на финото изнудване. А намери ли се веднъж желаещ или поне смилил се сътрапезник, идва най-сложният въпрос, целещ се право в екзистенцията – горната или долната половина предпочиташ. Горната или долната половина на хлебчето – това е въпросът.

Тук вече опираме в кокала на хляба. Винаги съм се опитвала да разбера как хората избират в подобна ситуация, кои са предимствата на горната и кои на долната. Не съм получавала смислен или убедителен отговор. Всеки шикалкави. Всеки има твърдо мнение и може с часове да го излага с все по-умопобъркани аргументи. Най-подозрителни са онези, които отвъдят, че им е все едно. Веднъж развих на закуска теорията, че по принцип, каквото и да избере човек, попаднал в капана на този въпрос, винаги се оказва от страната на губещия, защото разликите между препечена издута коричка и сплескано твърдо тяло, лежало на тавата, са гравиращи и е нарушена изначалнара симетрията на цялото, по същество е унищожена идеята за хлебчето, все едно да режеш човек през кръста на част с крака и част с ръце и да зададеш въпроса коя от двете половини е повече човек.

Затова моята представа за хармонично рязане на хлебчето е напречият срез, при който всеки от участниците в делбата да получи огледални части на хлебчето, всеки тогава има и долница и горница. И после всеки да си разполовява половината нататък, ако ще. Ако делите анцуг Адидас, това вече е друго, там горницата и долницата не се делят през ципа, нито трите ленти през средната.

А геврече как се реже? И не ми казвайте, че бихте си отдали половината от бейгъла.

Земел (Semmel) е старинната форма на думата, произлиза от лат. simila – фино смляно пшеничено брашно. Земел се използва все още в Бавария и Австрия, в останалата част на Германия звучи смешно, там хлебчето се нарича Brötchen, тоест – хлебче.