Не правя откритие, казвайки, че въздействието на живия театър е несравнимо с това на киното. И все пак оставаме изненадани как в този пресит на медии ден и свят една пиеса може да развълнува човека до нас до сълзи. Снощи. Полупразна зала. Малка и много тиха публика. Това е всичко, което обичам – непопулярните културни преживявания.

Пиесата „Животът на Галилей“ от Брехт е вече на почти век, писана през 30-те години на миналия век, преработвана после, играна първо на английски в Ню Йорк, поставена на немски за първи път в Кьолн през 50-те. И е един плътен до трудно смилане текст, такива днес рядко се пишат, а и ние нямаме вече навика да слушаме и гледаме внимателно, понякога комичен текст, почти исторически близо по биографията на Галилей. Най-общо това е текст за защитата на истината срещу безпросветния фанатизъм. Брехт е имал проблем да оправдае възвеличаването на науката във време, в което се е появила атомната бомба. Днес ние в постистинния свят се вълнуваме от такива брехтови реплики и съждения, които звучат през устата на Галилей като например: „Истината няма да възтържествува сама, ако някой не я наложи.“ И: „Който премълчава истината, защото не я знае, той е глупак. Но който я премълчава, въпреки че я знае, той е престъпник.“

Но има и друг интересен пласт в текста на

Брехт — относно героизма. Да има нужда от проява на героизъм, е най-жалкото и

долнопробно време в историята на една страна. Героизъмът и героизирането са трагични. Но това е толкова далечно на българската култура като идея, че чак не знам дали изобщо да го споменавам… Всеки път в разговор стигаме до корена на пълното неразбиране. Брехт прави от Галилей един измъчен от изтезанията на инквизицията старец, предал науката, покорен, но жив. Таен и скрит. По начина, по който хората оцеляват в диктатура, за да бъдат живи, защото истината без живот не съществува. Един героичен Галилей би бил жалка патетика, просто кич. Героизмът е кич. И тук другата крилата сентенция от пиесата на Брехт: „Горко на държавите, които имат нужда от герои“.

На снимката: Сцена от сцената в Дюселдорф. Белокосата жена е образът на Великата инквизиция. До нея е папата.