„Хайнрих фон Офтердинген“, за когото сте чували, понеже внимателно сте прочели книгата ми „Летни хитове“ до последната дума, е великолепен ранноромантически роман от Новалис, намира се на български в превода на Любомир Илиев от началото на 80-те. Хванах го и го прочетох сега на български. Имаме едно голямо богатство — музикален като при Новалис, вдъхновен, приказен, но и много разбираем език е намерил преводачът, чисто удоволствие. Новалис от края на 18 в. си хваща образа на странстващия средновековен поет в неговата най-ранна младост и го праща на продължително и пълно с приключения, срещи и истории пътешествие от около 300 км от средна до южна Германия, разстояние, което днес се взима за няколко часа. По време на това пътешествие героят съзрява, разбира какво е поезията, какво е поетическото живеене, как се става поет, как се различава добра от лоша поезия, как се опоетизира (романтизира) светът, как се открива поезия в малките и познатите неща, как поетът се слива с природата — изобщо цялата програма на романтизма е разписана тук, напъхана в приключения, приказки и песни. Разбира се, има и трепетна любовна история, за да можем да разберем, че поезията е любов и двете са неделими.

Аз съм във възторг! Винаги съм била при срещата с литература, която говори за света и битието, но е над тях. И е валидна завинаги! Моите сънища, за които понякога ви разказвам, приличат на точно тази литература. Тук съм си у дома.

Освен това си представям как „Хайнрих фон Офтердинген“ би бил един от важните и базисни учебници по темата как се става поет. И после се сещам, че днес малцина биха понесли този тип литература, и се отказвам от препоръката. Всеки във всяко време трябва да може да намери своите врати към поезията. А те невинаги се намират в литературата на деня.

Формата на „Хайнрих фон Офтердинген“ е нещо като road novel, разломена от песни /стихотворения. Поетологически текст. И колкото и да смятам, че Любомир Илив е направил велик превод, нека все пак леко подхвърля, че стихотворенията на Новалис в оригинал имат повече огън и напрежение, но пък формално версиите на преводача са изрядни Преводът вече е станал малко вехт, но не дразни никак, даже му отива.

На снимката: Първото издание от 1802.