Според съня ми тази нощ пристигането от Киргизстан със самолет към Европа се извършва с много прекачвания и трае поне седмица, понеже няма точен график на полетите, самолет я дойде, я не, тича се по някакви спирки, срещаш там стари познати, които, как така, изведнъж се оказва, че също се прекачват. Чакането през нощта става в тесен метален контейнер с плъзгащи се прозорци, вътре има маса, столове и си кибичите. Понякога някой излиза да пуши или да погледне дали не се задава самолет. Нощем небето става червено, излиза вятър и започват да бучат заплашителни демони. Затваряме прозорците, но не е сигурно дали сме в безопасност, в тази барака, толкова далеч от дома, с такива непознати демони, които се свиват и разтварят в небето като зеници.

Днес Р. става на 22 (a днес на 23 в Париж) и на въпроса ми дали да тичам за торта или да правя палачинки, той си пожела просто една чиния с нарязани плодове.

Отваряйки на произволна страница „Зен будизъм и психоанализа“ от Ерих Фром (в съавторство със Сузуки и Ричард де Мартино), книга, която стои на бюрото ми от поне 7 години, попадам на обяснението за рационалния авторитет на зен учителя. Той не вика своя ученик, не очаква нищо от него. Ученикът идва и си отива, когато си иска, нужно е единствено да признае, че учителят е учител и знае какво ученикът не знае и че ученикът не може и да предположи какво самият той не знае, с думи така или иначе не може да се изрази, дали си съгласен или се противиш, поемаш 30 удара с пръчка и нямаш правото нито да мълчиш, нито да се оплачеш.

Да обявя личния месец с филмите на Франсоа Трюфо. Първата истински лятна вечер с далечна гръмотевична буря снощи и на екрана върви филм от 70-те. Когато социологът Станислас си съблече шлифера и го постави внимателно на една облегалка, с хастара навън, аз се развиках, спри, спри филма за малко, искам да говоря за подплатата на шлифера и за вниманието, детайла, модата, за онази изкусност на дрехата, която вече рядко се среща. За рамките на очилата на социолога. За фибата на асистентката му. За дизайна на магнетофона, за трошенето на ядки в близост до микрофона. През това време валяха едри капки върху дървения под на терасата и в стаята нахлуваше онзи топъл дървен аромат, който значи лято, лято, лято. Този аромат се получава само когато вали върху цял ден напичано от слънцето дърво. И после пуснахме филмът да върви и Ками да омотае Станислас, както се полага.

Да призная, че шведски се учи значително по-лесно от норвежки. Толкова е интуитивен, ако човек го подхване през немския, всички написани букви се произнасят, единствената трудност е дa не се заливаш в смях при пеенето на някои думи поради музикалното ударение.

//Une belle fille comme moi, 1972

(22.05.23)

На снимката: катакомбите с шампанско в Èpernay