Звучи като измислица, но нощес в градината влезе лос. Бях изтръгната от предверието на съня от зловещ звук, който първо оприличих на лаене, после ми стана ясно, че това куче трябва да е доста едро, за да може да произвежда такъв мощен рев. Птиците по градинските дървета зацвърчаха в безпокойство. Нещото мучеше и лаеше като звяр от ада. Трополеше тежко, спъваше се, връщаше се. Нищо не разбирам от лосове, но ми се стори, че и самото то — нощното чудо — беше объркано и се чудеше как да се измъкне от цялото. Имаше звуци като лаене, като кашляне, като писклив красък, цялото продължи поне 20 минути. Тези хора на палатки в къмпинга отсреща как ли я карат? Никому не пожелавам да му диша лос от външната страна на палатката. Някой съсед излезе и започна да му съска опитно и да му подвиква, това сякаш помогна и животното се изнесе обратно в гората.

02:40, погледнах часа, развиделяваше се. Птиците минаха от паника, без увертюра, към утринно пеене. Понеже заспивам след полунощ, тялото ми след гастрола на лаещия звяр настояваше, че изобщо не е спало, нито секунда. В същото време същото това тяло започна и да настоява да го поздравя с добро утро. Стиснах очи срещу светлия прозорец и понеже със съня сме съзаклятници, той ме пусна бързо и ловко през страничния вход в театър си, където внезапно се оказах на сцената и, както подобава на всеки опитен артист, не си занаех текста.

Тъй като лос през нощта нямах волята да снимам, илюстрирам разказа си с цъфаналите диви млечножълти рози от градината, разновидност на анасонолистната шипка (Rosa pimpinellifolia), „Plena“ — fylld pimpinellros. Нали не е нужно да уточнявам, че шипката е роза. Ухаят на крем и ванилия. Рядко до никога не са храна на лосове. Лосовете брулят овошки и свраките от нощните си плодови картири им врякат.

А сега трябва спешно да излизам на сцената на съня. Какво ще се случи тази нощ в градина, ще разберем друг път

Лека нощ, gute Nacht и най-вече

godnatt!