Чак от исландския поет и писател Сьон, когото цитирам в книгата си „Разправа с поезията“, през проекта ми лимне, тръгнал близо до гръцкото понятие за езера, на което е наречена и науката лимнология, в която например се мери колко комарчета минават на час през квадратен метър вода в езерото или реката и други смешни неща, до днес ме вълнуват… езерата… Какво изречение се получи само!

Вчера си спретнахме малка домашна статистика, очертаваща предпочитанията ни относно начина на прознанасяне на думата езеро в скандинавските езици. И ето, че заваля — момент! — трябва да прибера градинските възглавници на сухо…

Шведското sjö изглежда симпатично, но за да се произнесе, трябва да произведете звук, подобен на изхрачване, нещо между „ш“ и „х“, а ако сте от провинцията на Пипи дълго чорапче, може да минете и само с ш-то. Шведското езеро е едно шхьо или хшьо, изречено с агресия на звука. Й. твърди, че това е по-интересното езеро. Аз пък съм за чистия, кристален свук на норвежкото sjø, произнесено като шьо, просто шьо и точка. Но пък откровено ясно и интуитивно е датското sø, произнесено като сьо. Датският непрекъснато се държи любезно с немския, като изключим перверзията на гласните в него. Исландското езеро също си го бива, неговото sjø се мандахерца между датското и норвежкото.

В заключение, шведите много се напъват да са оригинални.

А вие за кое езеро сте? Шхьо, шьо, сьо или техните разновидности? И дъждът премина.