Кървавият бук е мутация на обикновения бук, за разлика от него е с тъмночервени листа и макар да не е чак такава сензация днес, през 17 век един такъв екземпляр е бил. То е забележително дърво. Целият му листак насред юнското зелено е като съсирек. 99% от всички кървави букове днес са наследнички на тюрингската си прамайка и на 11-те ѝ дъщери издънки, стояла здрава и жива от 15. век до началото на 20. век край града Зондерсхаузен, Тюрингия.

Изглежда, че в дивата природа на Швеция една кървава бука (забележете, че на български е възможно при това дърво да се мине безпроблемно и плавно от мъжки в женски род) е повод за екологично пилигримство. Затова ние се качихме в колата между две бури и посетихме кървавата бука в Едсбрук, на около 44 км от мястото на пребиването ни. Дори успях да ѝ целуна една букова ядка, но не посмях да я откъсна, че да си отгледам собствен кървав листак.

Едсбрук е на брега на езерото Стурашьо (Storasjö), буквално — мега едрото и мощно езеро, което всъщност се обикаля с кола за около четвърт час и е доста дребно, свитичко, пресича се и една линия на теснолинейка, а по околните гладки кръгли горски камъни стоят живи тролове, махат с ръка, пъчат си коремите и си настъпват брадите. Но голямото и малкото са смислени само в релация с друго, например сред гигантизма на шведската природата трябва да си доста подтиснат, за да наречеш каквото и да било друго наоколо голямо, така че — wow, какво езеро, какви мълнии в небето. Край него се намира и селото Stora Björken, или иначе казано — мега хипер едрата гигантска бреза, която не се виждаше никъде и изобщо не стърчеше. Най-едрото наоколо беше един гигантски камион с подемен кран, който събираше отрязани дръвета и беше запушил тънкия селски път.