Långsjön, Лонгшьон, дългото езеро трябва да се види по залез, когато водата става златна и пейзажът с малките облокаменни островчета прилича на съвършната картинка от типа пейзажи кич за хола. Изумителен, съвършен кич. Все едно Боб Рос си го е измислил. За съжаление, докато започне бавният залез към 22 часа, ще сме изпозаспали по бреговете на Лонгшьон, а оттам до вкъщи има към 20 км. Малко езеро (само около 8 кв.км), бистро, каменисто, ето го. И някак ми иде да го назовавам езерò… По-драго ми е езерò, повече му отива на Лонгшьон, ах, този малък Лохнес ![]()






Голямо, пълно щастие да стъпя в тези хладни, кристални води. Краката ми сияят и се смеят
Дали е студено? Да, но по приятен начин. Пръхкав студ, който си го носиш с часове и ти се качва от петите до ума.
Вашият коментар