В Музея за съвременно изкуство Аркен, южно от Копенхаген, в момента има изложба на Аниш Капур, могат да се видят едни от знаковите му работи — виж няколкото снимки с описанията към тях.

Но за мен абсолютно вълнуващо и бих казала невиждано до днес видяно и неизживяно до днес живяно беше видеоинсталацията и VR (виртуална реалност), работа на Jakob Kudsk Steensen RE-ANIMATED (2019), показвана на Биеналето във Венеция през 2019.

Слагаш си очилата и попадаш в един виртуален свят, сред природата, сред гигантски водни кончета, краката ти са потопени в езеро, когато погледнеш надолу виждаш водните лилии, над тебе листа, лиани, протягаш ръка, но ръката ти минава през нищо, понякога минаваш през стеблата на дърветата, после летиш, все по-високо в клоните на дърво, отначало ти е трудно да пазиш равновесие, но след около пет минути започваш да владееш тялото си и да обхващаш параметрите на ново си аз. Това е толкова реално преживяване, че от човек ставаш птица и нямаш никакво съмнение, че това, което обитаваш, е реалността, тази реалност е малко странна, на ръба на съня е, в нея няма болка, няма тежест, няма триене и съпротивление, но световното изживяване е толкова дълбоко и всеобхватно, че действа като дрога.

Ето линк към страницата на работата: http://www.jakobsteensen.com/re-animated

Разбира се, снимки нямам не знам как се снима сън или виртуален свят. После си зададох въпроса дали бих могла да стана зависима от подобен свят, и мисля, че да, мога. Ако ме питат дали бих избрала алкохол или очила за VR, ако трябва да се избира между двете, веднага избирам виртуалния свят, без да се замисля. Там изживяването е в много по-висока доза и цялостно телесно и тялото изстрелва такива количества хормон на щастие, не може да бъде истина . Аз махах с ръце като с крила, протягах се да пипна водните кончета, гонех кости и странни гигантски череп в небето, надничах под водата.