Свръхтуризъм в Копенхаген

Свръхтуризмът ще бъде една от темите на следващото десетилетие. Копенхаген през юли — непоносим. Мръсен, пренаселен, шумен по неприятен начин. Какво е станало с града, който обичах? Вероятно вече и през другите сезони.

Това, което никой човек, който е с всичкия си, не бива да посещава в Копенхаген, е ренесансовия дворец Розеборг (Rosenborg Slot). Чака се на огромни опашки от бодри туристи от цял свят, които не знаят защо са там, но знаят, че трябва да са там; самата сграда е чудесна и има какво да се види, ако може човек да изблъска другите. Моята представа за уважение към миналото и културата е отказът от масово туристическо тъпкане и потъпкване. Може би трябва да се пътува само през зимата, само в грозните и зли сезони, само в тъмното и сред леден дъжд. Преживяването Розенборг ме натъжи. Дворецът е сред прецизно окосени поляни, осеяни с табели да не се стъпва в тревата. Разбира се, непресранно някой потъпква молбата. Смешното е, че поляната, както си е внимателно подстригана, така също е осеяна с лайната на животни, може би сърни или цели стада досадни канадски гъски, които се оттеглят сутрин с пристигането на първите посетители и се връщат вечер с тяхното оттеглене.

Иначе какво?

SMK (Statens Museum for Kunst) и съседната колекция Den Hirschsprungske Samling са чудесно място да навъртите около 20 000 крачки на ден сред европейско изкуство от древността до днес.

Kristian Zahrtmann, Смъртта на кралица София Амалиа, 1882.

Невъзможно е да обърна внимание на всичко, което може да се види там. Затова ще посоча само любимите си художници и картините, които ме доведоха повторно в тези зали:

Богата колекция от картини на Емил Нолде като представител на германския експресионизъм. Интересното е, че тук го водят датско-немски художник. Емил Нолде е действително роден и живял до датската граница, от германската странна. Къщата му в Niebüll за мен е винаги радост да я посетя, обичам тези земи