На шведски се нарича hjortron (юртрон), някои славянски езици я наричат морошка (може би от руски), на повечето други европейски езици е нещо като молтебере , (което напомня, че се топи в устата, to melt/ schmelzen), българският интернет дава някакви объркани твърдения, наричайки я дива къпина, но това название не е вярно. Дивата къпина е Rubus fruticosus, а тази е Rubus chamaemorus, или най-добре да ѝ казваме арктическа къпина. Както много от българите имат някакъв култ към лютеницата например, така за шведи, норвежци и подобните арктическата къпина е свещена, а мармаладът от нея подмладява и даже ставаш безсмъртен, ако редовно го ядеш. Арктическата къпина расте там, където животът е труден — в мочурища, в края на гората, между 54° и 78° северна ширина, издържа до – 40 градуса. И понеже е такъв фокусник на оцеляването, няма как да не е заредена с ценни витамини и да няма свойства, надминаващи здравия разум.

На вкус е мека, някак мазничка, кисело-сладка и с изразен здравословен вкус на гора и малко сироп за кашлица. Цветът е протопипът на оранжево. Като всяка къпина, е много семчеста. От арктическа къпина има ликьор, мармалади и сосове, а даже и уиски, отлежавало сред къпини или нещо подобно. Искам да кажа, ако ходите на север, не се хващайте на глупости като шапки с рога на викинги в измислени „древни“ паркове, нещо автентично за донасяне би било къпината.

На снимката: Няколко вида шведски мармалад за безсмъртие.

Къпината също е от розите.

(06.07.23)