Бях останала с впечатлението, че съм гледала всичко от Джим Джармуш, докато снощи, чудейки се дали е останало нещо в безграничното море от кинопродукция в този свят, което да не съм и което да става за гледане, без да изпадна в криза заради изглупяването на човечеството, попаднах на DEAD MAN (1995) на Джим Джармуш. Както често при Джармуш, филмът се уповава на поезията, в случая на Уилям Блейк, на творчество му като цяло, но конкретно на стихотворението Nobodaddy. Обаче цитатите и филмовите позовавания не се изпечерпват с това — имаме също кафкиански сюжет, близост до Аки Каурисмеки, цветарка тип Чарли Чаплин (тип Смирненски, не че Джим Джармуш познава Смирненски, но двамата познават независмо един от друг този мотив на смазващия модерен град)… И Летящият Холандец. Освен това Иги Поп бърбори някакви заклинания като вещица край огън в гората, а това е като при Шекспир, Макбет.

И Джони Деп. Как откривам колко е велик и красив със задна дата. През 90-те намирах физиономията му за непоносима, а днес виждам в нея героичното красиво, обаче иронично също. Какъв велик образ, какво изразително лице.