Една заличка в Художествения музей в Бремен /Кунстхале Бремен е посветена на декадентството и символизма, но през погледа на Жорис-Карл Юисманс и романа му À rebours (Наобратно), тоест подредени са картини като в романа и е създадена тази тъмнина и вглъбена самодостатъчност.

Художниците символисти изкарват на показ невидимото — настроения, чувства и фантазии, сънища. Важно е всичко да остане замъглено и неясно. Прекалената яснота сваля тайнствения воал от обектите, лишава нещата от магията им, а неяснотата е сцена за въображението и затова е желана.

В романа „Наобратно“ Жорис-Карл Юисманс описва един декадентски естет в самотния му дом, който се посвещава на изкуството с всичките си сетива. Цветове, звуци, аромати, омайни субстанции, фантастични форми. Юйсманс описва картините на Одилон Редон, Гюстав Моро, героят е вдъхновен от музиката на Берлиоз и Бетовен и др.

Юисманс! Как сякаш абсолютно всичко, което захващам, минава през романа му, дори и по заобиколни пътища. Четох наскоро отново след поне три десетилетия „Портретът на Дориан Грей“, в който има препратка към декадентския естет, преди години изобщо не съм го разбрала това. Тази есен, обикаляйки интересни имения из южна Англия, превърнати в музеи, попаднах на дома на ексцентричен денди, който беше нещо като реализираната мечта на Дориан Грей и героя на Юисманс. Колекционерската страст на този ексцентричен дом не беше случайна и си имаше своите първообрази и литературни образци. Също Уелбек, разбира се, той също се свързва с Юисманс — в романа си „Подчинение“. Какви ли не филми от филмовата класика, в които внезапно се появява костенурка, чиято коруба е инкрустирана със скъпоценни камъни (В кой филм беше това? Някой от френската Нова вълна май беше.) И незабравимата корица на английското издание на Penguine Classics с жътата сила на декадентската самодостатъчност, с картината на Frantisek Kupka, The Yellow Scale (Self-Portrait), 1907.

Но исках да ви разкажа как изведнъж ми просветна символизмът точно в тази заличка днес. Уж какво ли не съм знаела за символизма… И как след това в музейната книжарница веднага си купих немското издание на À rebours. И сега се хващам и за него.