Lebenszeichen /

“Признаци на живот“ (1968) е първият филм на Вернер Херцог и е грандиозен. Каква самоувереност, каква сигуност, че е работа на голям майстор на киното, носи този филм.

По време на Втората световна война раненият войник на вермахта Строшек е изпратен на остров Кос заедно с още двама войници. След възстановяването му единствената задача на мъжете е да охраняват крепост и склад за боеприпаси. Пълна скука, войниците нямат с какви да се занимават. С тях е и гръцката жена на Строшек. От бездействие се захващат с правенето на фойерверки, боядисване на вратата и ловене на хлебарки. Строшек особено силно страда и абсурдността на войната, в която нищо не се случва и това го докарва бавно да лудост, първо тиха депресия, а после ярост. Накрая изгонва приятелите и жена си, барикадира се в крепостта и заплашва да взриви цялото село. Вечер осветява мрака с красиви фойерверки в опит да се мери със слънцето. Нещо като Икар.

Този филм е фино абсурдстки, с културна линия, която води до гръцката древност, руини, стоицизъм, митове, война, изкуство.

И с безпощадна естетика.

Има един момент, в който млад войник свири в слънчев двор на пиано. Свири като бог, изглежда като бог. Той е освободен от длъжност, понеже му се наранявали и подували ръцете от тежката работа. Свири Шопен. И обяснява, че Шопен е бил зловещ, чува се в музиката. Този млад пианист с по гръцки красиви черти е игран от музиканта Флорин Фрике, който с времето става най-важният композитор на музика във филмите на Херцог. Флориан Фрике е и съосновател на рокгрупата Popul Wuh, които свирят звездно шантав рок и през 70-те преобръщат музикалния вкус на германската публика.