Онзи ден покрай Целан стана дума и за Бахман. „Отложеното време“ има вградена административно-правна терминология, супер вълнуващо при търсене на аналог на български, което взривява поетическото отвътре, прави времето в нещо като данък за плащане или наказание. Времето като уреждане на сметки. То надвисва заплашително на хоризонта и създава напрежение — изтича, трябва да стягаме обувката в двойния смисъл. Първо, за да потеглим, защото промяната е назряла, и второ, защото се задават по-трудни времена, а бедняшката светлина на лупините не обещава изобилие. Пейзажът с тресавищата, пясъците и рибите създава представата за място до морето, на границата между сушата и водата. Веднага си представих Дяволското тресавище до Бремен с гъстите като мляко мъгли и белите крави, които не се виждат, но се носи усещането, че са близо, че може да пропаднеш в някой мокър участък край пътеката. Предусещане, че виждаш.

В стихотворението има плаващи пясъци, които образуват кръстовидно движение — в два стиха по вертикала при потъването на тялото на любимата и при падането на пясък в устата ѝ. И после по хорозонтала — тръгването, напъждането на кучетата и пристигащото отсреща време. Това е разпятие от пясък и време. То е и пясъчен часовник.

Това стихотворение пък, необяснимо защо, се намира на български в един ритмизиран до невъзможни фльонги превод, който пък няма нищо общо с антипоетичността на оригинала и с тази сухост и императивност на езика и формата. То трябва да удря като камшик.

Ето го, едно от най-известните ѝ стихотворения. В него има и Орфей (който не трябва да се обръща назад), има библейски позовавания и цитат на Хайдегер от „Битие и време“.

ОТЛОЖЕНОТО ВРЕМЕ

Задават се по-тежки дни.
Отложеното до второ нареждане време
ще се покаже на хорозонта.
Скоро ще трябва да затегнеш обувката
и да напъдиш кучетата обратно към чифлиците из тресавището.
Че рибешката карантия
изстина вече на вятъра.
Мъждукат светлините на лупините.
Погледът ти долавя в мъглата:
отложеното до второ нареждане време
ще се покаже на хоризонта.

Отсреща любимата ти затъва в пясъка,
той се покачва до развятата ѝ коса,
той пада, прекъсва ѝ думата,
той ѝ заповядва да мълчи
той я има за смъртна
и склонна да се прости
след всяка прегръдка.

Не се обръщай.
Затегни обувката.
Пусни кучетата.
Хвърли рибите в морето.
Загаси лупините!

Задават се по-тежки дни.

1953

Ингеборг Бахман
Превод от немски: Петя Хайнрих