Falsche Bewegung /

Грешно движение (1976), филм на Вим Вендерс, вторият от трилогията роуд-мувис. Сценарият е на Петер Хандке.

Какъв градиозен филм!

Каква плътност на текста.

Гледайки този филм, си мислех за непостижимата вече висота на литературата. Защо сме слезли толкова ниско? Петер Хандке пише историята си като доближаване до Гьотевия Вилхелм Майстер и е в стила на билдунгсромана (образователния роман) — героят Вилхелм не просто иска да стане писател, но писателството направо му напира отвътре. Един ден той тръгва от малкия си град на брега на Северно море и стига до най-южната висока точка в Германия — върхът Цугшпице над Гармиш-Партенкирхен. По пътя си среща странстващи артисти (възрастен мъж и младо момиче), жена, към която изпитва влечение, млад поет с външен вид на Байрон. Най-дългото приключение е сред романтическите пейзажи над Рейн, точно там се е разхождал и самият Байрон, а Вим Вендерс пресъздава тази среща на поезия и природата. Вилхелм пък разговаря с възрастния артист, който се оказва високопоставен някога фашист, а сега беден клоун, чийто нос непрестанно кърви, защото духът му не може да се справи със зловещото му минало. Разговарят за трудността да се доближат поетическото с политическото. Съвсем спокойно можем да гледаме филма като творчески манифест на Хандке. А какъв вълнуващ момент, когато младият поет рецитира свое стихотворение край Рейн под едно ниско дърво в една безлюдна бирена градина. Прекрасно стихотворение! За болката, за кървящите меса на самостността… Как естествено поезията е част от пейзажа, колко е вътре в света. Как този филмов свят се опира на вечността.

Във филма компанията пренощува в прекрасно западнал замък над Рейн. Познавам мястото, сега този замък е обект на масов туризъм. Но напълно влязох във филма, когато групата взе отбивката за Ешборн от магистралата край Франкфурт, после историята се пренася в едни от новопостроените блокове в Швалбах с изглед към небостъргачите на Франкфурт, от десетия етаж. Спирката на метрото, надписите на концерните, гледани високо от балкона… Познавам това място, живяла съм там почти цяло десетилетие, дори съм била на гости в този блок. На едни украинци през 90-те. Отидох да им занеса някакъв филм или книга, с мъжа бяхме в един курс по немски, не бяхме приятели, но аз му бях обещала да мина да му донеса каквото му носех, живееше една-две спирки с метрото от нас. Като отвори вратата, беше застлана цяла трапеза, жена му настояваше да ме нагости, разказаха ми целия живот на роднините и приятелите си, включително епизода със съседката, която се обесила в кухнята. После чаках на спирката, също като героите на Вендерс, през цялото време бях в този филм.

Да допълня, че подобно пътуване през цяла Германия прави и Крахт в най-важния си роман Faserland. Хандке и Вендерс вършат това за времето на 70-те, Крахт отразява в романа си 90-те.