Aufzeichnungen zu Kleidern und Städten/

“Записки за дрехи и градове“ (1988) е дневник и филмов портрет на изкуството на японския модния дизайнер Йоши Ямамото (Yōji Yamamoto), но всъщност е и филм, скициращ принципите в правенето на изкуството и проблемите, с които се сблъскваме във всяка сфера на изкуството, и в поезията също — какво е стил, как диктатът на собствения стил може да се превърне в свобода на изразяване, как никой не може да открадне никому идеята, защото идеята без духа на артиста няма стойност и не може да се копира, как материалът си извиква необходимата форма и обратно, как когато създадеш нещо наистина велико, имаш усещането, че не си го създал ти, а ти е подарено отгоре.

Вим Вендерс прави пак един лиричен портрет, започва с едни разсъждения за идентичността, които са чиста поезия, чудесно стихотворение.

Във филма и двамата, Вендерс и Ямамото, разкриват колко харесват и ценят книгата на Аугуст Сандер с фотографски портрери, „Хора от 20. век“. Тази книга ми е голяма мечта… Разлистват я и Ямамото разсъждава как преди по дрехите и лицата се познавала професията на човека, базисна книга за неговото вдъхновение е.

И един друг силен момент — от снимка на Сартър се вдъхновява за един тип линия на дреха. Разбира се, веднага написах наум стихотворението „Яката на Сартър“, не се шегувам, спрях филма за малко и надрасках в телефона си идеята преди да я забравя.

Ямамото ми стана близък. Дали при всички зрители настъпва това усещане за идейна близост, или изрази нещо, което е и у мен? Казва, че няма национална идентичност, и аз нямам. Обича големите градове, Токио и Париж, по никакъв начин не може да се свърже с японската провинция, разбирам какво има предвид. После говореше за цветовете и емоциите, понеже той използва предимно и само черно.

Филмът ме вълнува и защото и идеята за литературно списание „Текстил“ е изразена през този портрет.