Snerting /

“Докосване“, 2024, исландският филм, кандидатът за Оскар тази година. Приятели, имаме добра новина — появи се нов велик филм на Балтазар Кормакур и се бори за място в сърцето ни наравно с култовия “Рейкявик 101“. Не мога да повярвам, че изричам това. Героите са пораснали, и ние заедно с тях, любовната история започва някъде по времето на Бийтълс, а развръзката ѝ е в наши дни. Развълнувана съм от този филм повече, отколкото стига и трябва, за да мога да пиша разумно и да ви изброя културните препратки. Предполагам, че този филм на повечето хора им минава през емоцията някак, за мен това в филм, при който географски ареали, поезия и тип чувствителност са толкива близо до онова, което представлявам самата аз и както го мисля света, че ме сломи. Не, те не са близо, те се припокриват. Исландия и Япония, идеята за аналогичността на двата острова, хайку като част от европейското мислене, любовна млада връзка с внезапно скъсване, за да можем да преживеем онова, което свързва двама души през време и разстояния. Филмът всъщност казва — на младини си садим любовта, истинската изява обаче е късно, ако доживеем, ако сме пощадени, ако цъфне цветето.

Може би след време, като посмеля емоцията, ще мога да опиша фините връзки към историята на поп културата (младият исландец Кристофър и японката Мико не само на въшншен вид напомнят на Джон Ленън и Йоко Оно); после имаме и филмов цитат към японската антологична поредица Midnight Diner. А за да ни заболи духът, имаме прекрасна исландска любовна песен, лайтмотив на мелодрамата.

Исландското заглавие Snerting (Touch на англ.) би трябвало да се рaзбира с двойното значение — един път като докосване, физическа среща. И втори път като история, която вълнува, разбунва духа. За съжаление, изразът „докосване на душата“ на български е придобил такова ниско значение, че бих избрала друго заглавие при превода на български, само за да избягам от това пусто докосване.

Сега, кажете вие… Какво мислите? Разбирате ли ме?