1. Изричаш битието и си убеден, че го можеш. Стихотворението ти не изразява никакво съмнение в себе си, основанията да го има и не ти подрива авторитета, щади те.

2. Стихотворението ти е кратко и прилича на хайку, но ти нито познаваш Япония, нито си Петър Чухов поне, да ти се не види. 

3. Стихотворението ти е вдъхновено от топлия юг, гръцките острови, делфините и едрите звезди над Фамагуста, Созопол, Пловдив и само толкова. Опционално стихотворението ти твърди, че Родопите са велика планина, Рила, Пирин и подобните.

4. Стихотворението ти изразява нерушима вяра в щастливата развръзка на любовта.

5. Не си наясно, че между стихотворение и поезия има разлика, както има разлика между това да рисуваш и да правиш изкуство.

6. Стихотворението ти е спретнато и добре римувано, а тази добра форма не носи никакво открие. Формата се наслаждава се на себе си или стихотворението, формално идеално, гази в теми, които могат да минат и без тази форма. 

7. Стихотворението ти е заклано от прекалено дялкане. Стихотворението ти е разплуто и небрежно и показва, че ти е било досадно да го редактириш, или изобщо не знаеш какво правиш и пробваш дали ще мине номерът. 

8. Стихотворението ти е предмодерно.

9. Стихотворението ти прилича на всички други стихотворения във фб и има над 50 лайка. Появи ли се коментар, че стихотворението ти е докоснало душата на някого, това значи, че веднага трябва да го изхвърлиш. ВЕДНАГА! То вече е контаминирано и заразата не може да се спре.

10. Вярваш, че си голям поет и някои други са ти го казвали, а за тях също някой е казал, че са големи поети. Запомни: истинските поети не са големи! 

11. Стихотворението ти засяга темите на деня по плакатен начин или като реклама. Стихотворението ти се страхува от големите теми, но ги засяга, защото така трябва. 

12. Гнусиш се от ниски теми и смяташ, че нямат място в поезията ти. Гнусиш се от граматически счупени изрази. Поправяш всичко, което не е по правилата.

13. Стихотворението ти е много, ама много хубаво.

14. Искаш да направиш стихосбирка и обещаваш да слушаш съветите на редактора си.

15. Смяташ, че щом си завършил филология, значи можеш да пишеш поезия. А ако имаш и академична кариера, направо мястото ти на поет е в кърпа вързано и който ти откаже, него ще накажеш.

16. Нямаш представа защо, но нещо те кара да си мислиш, че щом си сериозен, значи си добър.

17. Срамуваш се от много неща, спечен си и не искаш другите хора да са свободни, защото ти не си, не обичаш съвременния свят и смяташ, че само който цепи дърва за огрев, само той е наистина поет.

18. Не си щедър. 

19. Ако не си написал поне 100 стихотворения за упражнение като начинаещ, не си стигнал още до това да можеш да напишеш едно средно добро стихотворение. 

И подобни… 

…

Но

Има само един единствен критерий за добра поезия:

НЕ ВЯРВАШ В НЕЯ! НЕ Я ВЗИМАШ НА СЕРИОЗНО! НЕ Я ПРАКТИКУВАШ!