Следващият ход е кратко, спретнато репортажче от изложбата с работи на Йоко Оно. Докато си подреждам впечатленията, разсъждaвам върху партия шах само с бели фигури. Също част от изложбата. Погледнато отвън, изглeждат просто любопитно и смешно. Едва когато човек влезе в играта, разбира целия хаос и смях. Всяка фигура може да се преструва на собствена или противникова. Играта може да е само миролюбива. Или само враждебна. Паметта също не ти е приятел – тази царица моя ли е, този кон, тази пешка.