В новата си книга, посветена на истината, Вернер Херцог разказва следната персийска легенда:

Бог имал едно голямо огледало. Когато погледнел в огледалото, виждал истината. Бог изпуснал огледалото, то паднало и се строшило на хиляди парчета. Хората започнали да се избиват за парче от огледалото. Всеки, който успеел да се добере до отломка, се оглеждал в нея, виждал себе си и мислел, че вижда истината.

Във „Фицкаралдо“, станалия вече класика филм, Херцог прекарва кораб през един хълм между две реки, за да сбъдне една
невероятна мечта – опера в джунглата. 

Ето такива са големите неща. Мускулна работа на духа!

За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер и подобните.

Интересуват ни едрите сюжети, високите гледки, широките хоризонти.

Телесност, мускули, плодородие. Напращелите плодове. Даже оптимизъм. Даже слънце.

Мощните машини, смелите решения, дълбоките разломи.Възход и залез. 

Максималната програма. Гората, а не единичните дървета. Голямата работа, и в двата смисъла. Глобалното, което обхваща и локалното. 

Особено ценим у текстовете, които подбрахме за този брой, ниския градус на патоса и високите нива на ирония, удоволственото писане. „Изкуство без удоволствие не съ-
ществува“, четем на едно място из страниците на списанието.

Да се върнем към натрошеното огледало. Подбраните тук текстове са като отломките на едно голямо истинно цяло. Носят ли сами по себе си те истината за цялото? И какво е то? Голямото, величественото, всенадмогващото. 

В края на един от пърформансите си Йоко Оно показва пред публиката делва. Едра и непокътната. До нея, в плосък съд има купчина керамични отломки. Тези отломки, казва Оно, са същата тази делва, но строшена. А сега, вземете си по парче и нека да се срещнем всички пак след десет години и да сглобим делвата.

Колко утешителна е мисълта, че както огледалото на истината няма да стане отново цяло, така и от делвата сигурно винаги ще липсва парче. 

Тази невъзможност за цялост и завръщане в съвършенството лежи в същината на всяко изкуство, което се стреми към върха, въпреки че постигането на самото съвършенство винаги е обречено на провал. Ние постоянно се приближаваме. Да се прекара кораб през джунглата в планината от една речна система в друга, е метафора за грандиозното усилие и себенадмогване, което свързваме с изкуството.

Гьоте бил казал на смъртното си ложе „Повече светлина!“. Това, разбира се, е красив мит, който намества образа на
класика в представите ни така, както го искаме – до последно златоуст. По подобен начин, за късмет, решихме да поставим този напорист брой под напълно измисленото мото на човека мускул, Арнолд Шварценегер, който вдъхнови цялото ни начинание. В излязлата наскоро мемоарна книга „Бъди полезен“ той се държи малко като някой, който действително знае как се прекарва кораб през планина и иска да ни убеди, че всеки от нас го може. Внимание, не твърдим, че всеки може всичко. Напротив, всеки може онова, за което полага усилие и към което се стреми с редовни упражнения. В нашата истинна отломка от голямото огледало, всяка сутрин Шварценегер ни вдига от леглото за дневната доза опити в поезията със зареждащия призив „Повече мускули!“, изречен, разбира се, на латински, като магическа формула. Musculi augeantur!

Петя Хайнрих
26 март 2024

Увод към бр. 9, НО ПОЕЗИЯ.