Дори мнозина от нас да не виждат от прозорците на своите стаи морето, трудно ни е да мислим себе си и света си без него, без океана, без голямото безбрежно. В края на краищата – три четвърти от Земята са покрити с вода. Затова, където и да застанем, ние стоим винаги до морето. И все пак си оставаме външни на него – земни, неводни същества. В Платоновия „Федон“ срещаме Сократ да казва за хората, че били дребни като мравките или жабите, които живеят в близост до блато, а Земята била голяма, с вдлъбнатини и разнообразни форми, в които се събира вода.

Как гледаме на Голямата вода от позицията на създания без хриле и перки? На поети от брега? Колко далеч виждаме? Как поезията ни превежда през океана? Колко е надежден този кораб?

Отговори има много. Някои от тях сме се опитали да съберем в тази книжка, посветена най-вече на най-новата българска морска поезия. Българският поет днес гледа към морето от различни брегове. В броя ще откриете лятното Черно море, с Варвара и Созопол, хотелите, плажа, чуждестранните туристи, а после, в края на сезона, наблюдаваме как момчето на плажа свива чадърите, опакова лятото (по Кристо и Пламен Дoйнов), затваря морето, както се затваря сезонно заведение; тук е Средиземноморието от гръцкия бряг – топло, близко и удоволствено; тук са балтийският пастелен пейзаж, северните морета, бурите, приключенията; тук – смъртта и любовта, и дребните ни грижи между тях. Една вълна отмива всичко и започва следващото стихотворение.

В малък раздел е отделено място и на някои от класическите образци на морската поезия. Тръгнали сме много отдалеч, преди повече от две хилядолетия с няколко от чудните фрагменти на Архилох, за да доплаваме чак до Новото време – с поезия от Кавафис, Манделщам и др.

Художествените фотографии в тази книжка запечатват морски мигове от летата на Велислава Кирилова край Варвара на черноморския бряг.

Зададохме на авторите в този брой следните два въпроса:

+ Идея, образ или представа, които свързвате с морето.

– Идея, образ или представа, които по никакъв начин не можете да свържете с морето.

Първият въпрос е предхождан от знака за събиране „+“, а вторият пък от „-“, знака за изваждане. По същата система са представени и върху страниците отговорите, които получихме. Оказа се, че с отрицателен знак са най-трудните за намиране образи. С морето ни свързва много и нищо не може да ни раздели?

Книжката излиза извънсезонно. Първо, тя се появява насред хлада и охрата на късната есен, за да ни напомни, че морето съществува дори когато не сме на плаж, не сме във ваканция и нямаме пясък в обувките. То съществува, по-голямо от нас и делника ни. То ни обема във всичките ни сезони и времена. И второ, брой 8 на НО ПОЕЗИЯ излиза по никое време, извън обичайния си ритъм и с надеждата да се завърнем там, където всичко бе пълно с обещание за поезия. Където бъдещето на списанието предстоеше. Дори мнозина от нас да не виждат от прозорците на своите стаи…

Петя Хайнрих
22 септември 2018,
Дюселдорф

Уводът към НО ПОЕЗИЯ 8, тема Море.