Една от забележителните изложби тази зима е „Скрити съкровища“ в Дюселдорф, събрала работи на Герхард Рихтер, които се намират в частни колекции и то само в областите на земите по долното течение на Рейн, това са Кьолн, Дюселдорф и земите до Нидерландия. Тази на пръв поглед локална инициатива се оказва обаче глобално значима, защото наоколо не само са се натрупали истински културни съкровища, но и цялото показва как е лумнал интересът към Герхард Рихтер, откъде тръгва цялото, с какво. Показани са около 130 работи от 50 частни колекции от околността, някои от тези картини са за първи път пред широка публика. Това са наистина съкровища. Това е трупано бъдеще.

Билети за изложбата се купуват като за концерт – избираш си ден и час и проверяваш дали има още свободни места, навън пред музея от седмици се вие опашка, хората пристигат от цял свят специално за тази изложба. А тя е, както и самото творчество на Герхард Рихтер, обширна на теми, течения, мотиви. Има фигуративна живопис, витражи, абстрактни платна, няколко от изследванията му на сивото, някои от работите му върху снимки, портрети, пейзажи, цветя.

Облаците. Тези облаци на Рихтер! Какво има в небето? Каква е идеята? Какво е дълбокото послание в проникващия поглед в безбрежното синьо на небето, подчертано от бухнали облаци? Казва, че нищо не си е мислил, нищо не твърди, нищо не внушава. Това е безцелно красиво и фино удоволствие, свобода, красота и полет. Абстрактните платна са натоварени с проблемите на бита, с трудността, със свят, човечество, казва Рихтер, а пейзажите, тези облаци и рисунките на цветя са обратното. Там няма нищо, свободата на духа е тяхната територия. И изведнъж Рихтер се разкрива в традиция на Каспар Давид Фридрих. Ами, да! Ами, да! С тези носталгични пейзажи, в които бог отсъства, а духът се движи и минава в трепета на листата. Рихтер казва, че гледа хиляди пейзажи и пейзажни снимки, но само единици от тях носят това нещо, това вълнение, което можем да наречем както си щем. И тях рисува. Бях покорена от именно такъв пейзаж, поставен под дълбока защитна рамка от плексиглас, по подобен начин е затворена и Мона Лиза в стъклен саркофаг, и Снежанка. Стойността на тази картина е внушителна, затова сигурно са тези предпазни мерки. Погледът потъва в замъглен хълмист пейзаж. Природата сякаш е като хваната с безпощадния реалистичен рисунък и изведнъж, в центъра, в дълбочината, движението на листата е предадено с нетипични за природата, бихме ги нарекли изкуствени като изкуството чертици. Това е работа на безпощаден гений на живописта. (Поради плексигласовия затвор и лошата камера на телефона ми, не се вижда добре. Ще покажа и фотоувеличение, за да стане ясно за какво говоря тук. Отраженията на тела и посетители нямаше как да избегна).

Или тази кристална ваза с рози. Тъкмо сме решили, че сме убедени в уханието на импресионистите, минават през застиналия живот тези черти, които напомнят на движение на кинолента, на движение на хванат полъх, на техника дори, на дращене на иглата върху винил. На хваната вечност, която тече, преминава, но образът на цвета остава. И тук сме пак при Рилке, който казва за цветята: те, нетрайните, по-дълго траят.

Герхард Рихтер ще навърши тази година през февруари 93 години. Заявил е, че е приключил с рисуването, поне с мащабните платна, малки рисунки продължават да се появяват. Последната мащабна негова работа са витражите в църква до границата с Люксембург, където ще ви отведа скоро и ще ви ги покажа, ако има тук интерес към тази тема.

Друга забележителна негова картина от „Скритите съкровища“ е монохромната живописна работа от 60-те, наречена „Студентката“, която, за съжаление, фб ще цензура веднага, затова ще я кача в блога ми и ще дам линк, ако искате. „Студентката“ може да се гледа като сродна на „Произходът на света“ на Гюстав Курбе. Влияние и интерес към Курбе у Рихтер има. Има серия абстрактни платна, с които отдава почит към важни за него художници, един от тях е именно Курбе. Какво е свързващото? Какво остава от преживяването на тази изложба? Едно усещане за доведена до върхове творческа свобода, безпощаден живописен талант, дори мощ. Да, мощ. Творческа мощ.