L’Absence /

“Отсъствието“, 1992. Обзалагам се, че не само почти нищо не сте чели от Петер Хандке, но и не подозирате дори, че е режисьор на филм по собствения си роман. Филмът печели наградата на Филмовия фестивал във Венеция през същата година. Продукция на Франция, Германия и Испания. И един от най-жилавите филми на тази планета. Да кажем, че не представлява връх в киноизкуството, но е забележителен с това как плътен текст живее, откачен от времевите и пространствените параметри. По същество това е една вечна история и се случва винаги и навсякъде.
Четирима герои се срещат на едно кръстовище и поемат по пътя, нещо като пилигрими са, но нито целта е ясна, нито причината за това бродене. Героите разговарят на няколко европейски езика – на френски, испански, немски. Смесват, прескачат между езиците с лекота, все едно езикът не е бариера, а той реално и не е. Дори май има цитати от древногръцки автори в оригинал.
„Отсъствието“ е висока абстракция. Нещо подобно, но много по-лесен за смилане е например филмът Les beaux jours d’Aranjuez / Прекрасните дни в Аранхуез, 2016 (Вим Вендерс, по сценарий на Хандке и Вендерс). И двата филма живеят от текста, те са чиста литература във филмови дрехи.