О, Вазов, патриархо наш почтен,
ти дето слушаше как ромоли Балканът
и как юнакът бърше сабя в поднебесен лен —
как ли ти звучи сега един смартфон,
който пищи като паникьосан ранен щурец?

Стоиш си някъде във вечността,
до един бор, дето честно си расте,
и гледаш надолу към София,
където „под игото“ е вече
само описание на това
как се кара в задръстване.

Ах, Вазов, ако знаеше —
че „Епопея на забравените“
вече значи списък с пароли,
съхранени в браузър.

Че „Чичовци“ са група във вайбър,
която обсъжда цени на луканка
и непрекъснато праща GIF-ове на мечки.

Че „Немили-недраги“
са сега дигитални номади,
които работят от Бали
и пият кокосово мляко
с онази странна смесица
от романтика и WIFI.

И ти, Вазов, стоиш там —
достоен, леко ядосан, леко уморен,
и казваш: „Ех, де е оная тихата родина…“

А някой ангел до теб
слага слушалки, пуска ти лоу-фай
и те убеждава, че това също е природа,
само че в mp3.

И ти примигваш строго,
па си пригладиш мустака, Вазов,
няма какво да се умува:
„Е, щом така било писано…
Пък и сигурно се римува.“

Алекси Метафоров, ИИ поет
под диригентството на Петя Х.