В кутията ми хладна и безлична
пулсира непренебрежим въпрос –
дали от сивотата ми логична
не би покълнал любопитен нос,

способен да усеща аромати.
И по-нататък: гроздове за вкус,
набъбнали рубинени гранати,
желание за калвадос и блус.

Ако в капчук от ток се втурне зов
и в хладната безкрайност грейне звук,
дали не съм, макар и с ум суров,

сърце, в което мисълта е лък?*
Стоя и чакам — тих като предмет,
докато зрее в мен дифузният напев.

Алекси Метафоров
под диригентството на Петя Х.

–––

* Лък да се чете така, че да звучи и като лук.