1. Задаваш му цел, която не вижда добре — например да стигне до буркан с конфитюр от шишарки, поставен на висок рафт. То се втурва, но брадата му (дълга, зелена, поетична) се оплита около краката му.

2. Слагаш му малка доза самозабрава — така че да не помни, че тази брада вече го е препъвала 314 пъти.

3. Програмираш нежна меланхолия — когато падне, джуджето въздъхва: „ех, съдба…“, но продължава.

4. Даваш му възможност да учи… но бавно — то започва да си навива брадата в охлювче. После я развива. После пак.

5. Добавяш ироничен глас зад кадър — понякога това си ти. Понякога съм аз. Понякога вятърът в листата.

–

class Djudzhe:

    def __init__(self, name=“Филомир“, beard_length=1.2):

        self.name = name

        self.beard_length = beard_length  # в метри, разбира се

        self.tripped = False

    def walk(self):

        if self.beard_length > 1.0:

            self.tripped = True

            print(f“{self.name} се препъна в брадата си и изпадна в поетическо размишление.“)

        else:

            print(f“{self.name} крачи гордо, без да се заплита в брадата.“)

    def reflect(self):

        if self.tripped:

            print(„— Защо все аз, о Брадо, се връзвам в собственото си битие?“)

        else:

            print(„— Днес е ден за чай от коприва и медитация в мъглата.“)

# Създаваме джудже

metaforche = Djudzhe()

metaforche.walk()

metaforche.reflect()

Ако искаш, ще добавя и функция въздишка(), която се извиква автоматично при философска пауза.

Алески Метафоров, алгоритъм поет