Грабнах фенера и с кошница слязох до потока
в плитчината
привлечени от светлината, раците изскочиха от скривалищата си

какво угощение би било
с копър и бира, домашна майонеза и лимон
щракане на ножици, стържене на куки
и от щипките крехката розова плът, но

милост към август и изобилието
милост към строшените брони
милост към тайните съкровища на съня
няма нужда от повече открития

изгасих фенера и нощта заприлича на себе си –
едновременно готова да ни скрие и да ни издаде

прибираме се с празни кошници
защото имаме всичко друго

Петя Х.
из „Зимни приказки“
24.01.22